Презвитер Антон Илиев

И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха главните свещеници и старейшините.     
24 А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко що е в тях,     
25 Ти чрез Светия Дух, говорещ чрез устата на слугата Ти, баща на Давида, си рекъл: – „Защо се разяряваха народите, И людете намислюваха суети?     
26 Опълчваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник“.     
27 Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свет Служител Исуса, Когото си помазал,     
28 за да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.     
29 И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,     
30 докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свет Служител Исуса.     
31 И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.     
32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.     
33 И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.     
34 Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,     
35 и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.     
36 Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин,     
37 като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.

Деяния на апостолите 4:23-37

[button color href=“mp3s/20160706.mp3″]Изтегли[/button]