Дякон Ивайло Ябълкаров

Каза още: Някой си човек имаше двама сина.     
12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.     
13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.     
14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.     
15 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.     
16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.     
17 А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!     
18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;     
19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.     
20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.     
21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син.     
22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;     
23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;     
24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.     
25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.     
26 И повика един от слугите и попита, що е това.     
27 А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.     
28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.     
29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;     
30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.     
31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.     
32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.

Лука 15:11-32

[button color href=“mp3s/20160814.mp3″]Изтегли[/button]