Протестантската Реформация, чието начало традиционно отнасяме към първите десетилетия на XVI в., е едно от най-важните събития в световната история. Протестантизмът, който първоначално се стреми да промени католическата църква, се превръща в самостоятелно християнско изповедание. Това не само слага край на дотогавашното единство на западното християнство, но определя в значителната степен историята на Европа, а в по-далечен план и на останалите части на света. От историческа гледна точка имаме основание да приемем началото на протестанската Реформация за едно от явленията, маркиращи прехода от Средновековието към Новото време” - това казва доц. Румен Генов на научна конференция от 29.03.2002г. в СУ “Св. Кл. Охридски” - София. На същата конференция се обявява още веднъж добре прикривания до сега исторически факт, че още по време на Отоманското робство - в 1858г. - в България вече е имало създадени протестантски центрове в София, Пловдив, Стара Загора, Одрин, както и в Шумен, и Търново. За съжаление никой не ни е казал, когато бяхме на ученическата скамейка, а и днес не се казва на учениците, че <strong>големият български поет и писател П.Р.Славейков е един от четириматата преводачи на Библията на съвременен български език, издадена още в 1871г.
Христодул Сечанов, д-р Илиас Ригс, д-р Алберт Лонг и Петко Р.Славейков (на снимката, в ляво) са преводачите на Библията от оригиналните езици на Стария и Новия Завет. Д-р Алберт Лонг е говорел отлично български език. Д-р Ригс е владеел отлично 10 езика - латински, старогръцки, еврейски, сирийски, халдейски, новогръцки, турски, арменски, български и френски.
Самият патриарх на българската литература Иван Вазов казва: ”Преводът на Библията на съвременен български език беше епоха на възраждането, просветата и езика на българския народ”. За съжаление, неогласени остават и недвусмислени исторически факти, като този например, че основната заслуга за известяването в света на зверствата на поробителите над бедния християнски български народ в Априлското въстание (1876г.) е точно на тогавашните протестанти в България.
Евангелистите от онова време са се вдигнали като един в защита на народа ни, знаейки много добре, че официално Австрия и Русия предпочитат трагедията да бъде потулена (последният факт вече го знаем от официалната ни история). В писмените документи на гореспоменатата научна конференция четем дословно:”Междувременно д-р Яков Кларк от Пловдив е първият чужденец, който непосредствено след клането посещава Батак, придружен от пастор Никола Бояджиев от Панагюрище”. А д-р Джордж Уошбърн, директор по онова време на Робърт Колеж (протестантско училище, дало на Родината ни много от съзидателите на Нова България) в Цариград пише за д-р Алберт Лонг, преводачът на българската Библия:”Основен факт е, че ако и д-р Лонг да се държеше скромно назад, той беше центърът на всичко, което се извършва в Цариград за България по време на кланетата и тежките изпитания за българите по извоюването на свободата”.
Евангелизмът (Протестантството) в България винаги е имал и продължава да има положително влияние върху българския народ в миналото и днес!
Евангелска Петдесятна Църква “Извор на живот” – от създаването и до днес
Евангелската Петдесятна църква в гр. Хасково води началото си от 1934г. Започната е със 7 души членове. Основаването и е пряко свързано с имената на 2 жени: първият ръководител на църквата е Трендафилка Делчева-Христева, а Донка Кинарева, родом от Сливен, е преседявала с месеци в Хасково до стабилизиране на новосъздадената църква. Особено внимание заслужава личността на последната:
Донка Кинарева е била забележителна жена – изключително интелигентна и начетена, тя завършва литература в Софийския университет. Преводачка е на много християнски книги от английски език. Тъй като е завършила и Библейски институт в Данциг (тогава град в Германия), тя е поучавала и наставлявала много от младите по онова време пастири. Слушателите на Донка Кинарева казват, че в служението и ярко проличават учителският и талант и ерудиция. По време на пастирския процес (1948 – 1949 г.), скалъпен от тогавашната комунистическа власт с лъжливи обвинения, с цел да бъдат противопоставени хората в църквите срещу пастирите им, Донка Кинарева е арестувана и е лежала в затвора. Умира в 1971 г. оставяйки светла диря в служението си. Тази диря преминава и през Хасково.
В началните години групата от вярващи в Хасково е била посещавана и от Костадин Томов (1881 – 1967г.) – един от най-големите и успешни разпространители на Библейските истини в Южна и Западна България.
Следващи проповедници са Диньо Делев и украинеца Андрей Клязик, а първият пастир в Хасково, назначен официално е Никола Ценов, после Недю Петков.
По време на гореспоменатия пастирски процес и след него атеистичната власт се опитва да разпръсне Божието семейство в Хасково, стигайки до обиски по домовете на вярващите и дори запечатване архива на църквата. Пламъкът на вярата в Бога, обаче, не угасва! От 1951 до 1958 г. пастир на църквата е Георги Арнаудов, който със съпругата си Катя, въпреки всичко, успява да внесе стабилност в църквата след големите гонения. Невръстните им дъщери Стефка и Генка биват тормозени жестоко в училище заради пастируването на баща им.
Забележително дълго за онова време е пастируването на п-р Стойчо & Елка Наневи – 28 г. Идвайки от Кърджали още в първата им година (1958г.) е закупен имота на улица “Средна гора” 12, собственост на църквата и до днес. Църковната сграда на това място е разширявана 3 пъти през негово време.
П-р Веселин и Магдалена Енчеви работят в Хасково от 1986 до 1992г. Тогава стават големите промени и съживления в цяла България, и от 1991г. неделните богослужения се провеждат извън имота на църквата – в зали в центъра на града, както е и до днес.
Следващото пастирско семейство в Хасково за 18 г. е на п-р Георги и Станислава Ялъмови (1992 – 2010г.) Забележително за този период е духовното израстване на църквата като цяло, както и прибавянето на новопокаяли се души. Със специални тържества са отбелязани 65 и 75 – годишнината на основната Петдесятна Църква в града, която в 2003г. приема официално името “Извор на живот”.
В 2004 – 2006 г. църквата създава и продуцира теливизионното предаване “Духовност и вяра”, гледано от хиляди, дори десетки хиляди зрители в Хасково, Димитровград, Симеоновград, Любимец и Свиленград, дори в Стара Загора. Това предаване прави евангелизма, ЕПЦ “Извор на живот” и п-р Георги Ялъмов популярни сред невярващите и повишава много авторитета им в града и района. През 2006 г. е направен основен ремонт на църковната сграда, а в 2008 – на пастирското жилище.
На 24.12.2009г. ЕПЦ “Извор на живот” гр. Хасково навърши точно 75г. от създаването си. Тази църква е преживяла времето на хитлеризма, Втората световна война, пастирския процес, социализма, Априлската линия на ЦК на БКП, перестройката и вълната от християнски либерализъм, която вече достигна дори до небиблейски морал вътре в християнството... Ще преживее успешно и победоносно и всяко друго предизвикателство, защото самата църква е изградена върху канарата Христос “...и портите на ада няма да и надвият” (Матея 16:18). Не! Никога не могат да и надвият!!!